Народни танци

Народните танци се завръщат в клуб Тотал Спорт Пловдив от 3 февруари

с усмивката на Момчил Петров

с амбицията да запали за българските хора и деца, и възрастни.

ПРОГРАМА НАРОДНИ ТАНЦИ
  понеделник

               18:15 - 19:15

-- 
  вторник

  сряда

               18:15 - 19:15

--  
  четвъртък

  петък

               18:15 - 19:15

--


Българските народни танци наред с народните ни песни, приказки, костюми, както и родният език са пазили живо националното съзнание през вековете въпреки всички несгоди и национални катастрофи. Те са израз преди всичко на жизнеността и радостта на народа. Всички щастливи моменти от живота се съпровождат не само с песни, а и с танци - различни за всеки момент и за всяко село. Изпълнителите на народния танц са преди всичко мъжете, също както изпълнители и творци на народната песен са предимно жените. Мъжките танци са сложни, често буйни, винаги с вътрешна динамика. Женските танци не носят чертите на такава виртуозност, но затова пък са наситени с много нежност и грация, с много моминска скромност. Особено очарователни са пролетните момински танци, обикновено изпълнявани на песен, със сравнително прости движения, но с богато вътрешно съдържание. 

Необхватно е богатството на българските народни танци - женски, мъжки  или смесени, лирични или буйни, мъжествени или комични, често свързани с игри, в които добиват вид на цяла танцова пиеса.

Тракийска етнографска област
Движенията в тракийските танци са съсредоточени главно в краката. Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъсното пружинира. Ръцете при жените са меки, пластични, с освободени от напрежение китки и лакти, а при мъжете излъчват сила и достойнство.
Тракийските народни танци често се играят в умерено темпо, което се среща главно в женските и смесени хора. Бързи са мъжките танци, но бързото темпо се редува с умерено, за отдих на танцуващите. Типична за Тракия е разкъсаната форма на танца. Най-често срещани са правите хора, играни "водено".
Популярни танци: Право хора, Тракийска ръченица, Трите пъти

Северняшка етнографска област
Северняшките народни танци са предимно смесени, като при повечето от тях играещите се държат за ръцете и ги размахват волно и  нашироко. Има и танци, при които хватът е за пояс, а се срещат и такива, при които играещите  не се залавят. Типични за Северна България са "лесите", при които танцуващите се залавят за ръце в къса танцова редица, в хват предна, или задна плетеница, както и в хват за пояс. Северняците "затропват" правото хоро още след една-две обиколки, успокояват го, съситнят го, пак го успокояват и т.н. Играят много леко, със самочувствие и хумор.
Популярни танци: Дунавско  хоро, Ганкино хоро, Пайдушко хоро, Елено моме

Пиринска етнографска област
Женските хора са бавни, до умерено бързи, тъй като се играят главно на песен - едногласна или двугласна. За играта в по-бавно темпо допринася тежкият пирински женски костюм. Стъпките са провлачени, ниски, а тялото в повечето случай е изправено.
Мъжките танци се изпълняват на песен, под съпровода на тамбури или малък оркестър.  Костюмът на мъжа е лек и прилепнал към тялото и това е допринесло мъжките пирински танци да изобилстват на скокове, клякания, въртения. Пиринските танци, особено мъжките, се отличават с по-сложни движения.
Популярни танци: Ширто, Малишевско хоро, Джангурица, Гинка

Добруджанска етнографска област
Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете както при жените, така и при мъжете. Добруджанецът танцува приклекнал или приседнал, с корпус наклонен най-често назад. Акцентите в движенията са насочени главно надолу към земята, което доказва основния стилен белег на добруджанския танц - връзката му със земята. В Добруджа голямо участие в танца взимат ръцете със специфична пластична линия ясно изразена както в мъжките, така и в женските танци.
Популярни танци: Ръка, Варненско хоро, Сборенка, Повлекана

Шопска етнографска област
Шопът танцува леко приклекнал, често приведен леко напред. В част от танците движенията и акцентите са насочени надолу, към земята, сякаш шопът се бори, гази и мачка въображаем противник, повален на земята. В други танци пък движенията и акцентите са насочени нагоре, което изразява стремеж за откъсване от земята. Това допринася за формирането на впечатление за изключително разнообразие, лекота и пъргавина на  шопския танц, като този силен белег дава възможност веднага да бъде отличен от танците на всички останали области в страната.
Популярни танци: Шопска ръченица, Граовско хоро, Четворно хоро, Петрунино хоро

Родопска етнографска област
Родопският танц е бавен, умерен, сравнително прост и малко разнообразен в движенията. Разнообразие има единствено в хватовете - за рамо, за пояс или за длани.
Жените играят сдържано, винаги в сгъстена редица, близо една до друга. Мъжете играят с по-широки стъпки, клякания и коленичения. Родопските танци в основната си част се изпълняват почти винаги на цяло ходило и на песен. Песните се изпълняват едногласно, рядко двугласно, те са лирични, тъжни, като преобладават бавните седенкарски песни - напевни, любовни, широко разгънати песни със специфични орнаменти.
Популярни танци: Сворнато хоро